『バイ・ガーニョの欧州旅行』2. バイ・ガーニョ、オペラに行く 後半試訳

注：英語版や論文を参照していないので、訳の不備や解釈の間違いがある可能性があります。

              В операта даваха, както ви казах, балета "Рuрреnfее". Ние заемахме седалища в партера. Театърът беше пълен. Бай Ганьовите бозави дрешки се хвърляха в очи като контраст с общия тъмен фон на костюмите. Дигна се завесата. Тишина - мъртва. Всички вперили очи на фантастично декорираната сцена. Аз сещах, че от дясната ми страна бай Ганьо нещо шава, пъшка, но не мога да си откъсна очите от сцената: картините на балета постоянно се меняваха по движението на магически жезъл, разни групи балерини явяват се, изчезват; на сцената ту мрак, ту едноцветна, ту разноцветна светлина - феерия! От общата група на балерините се отдели една, пристъпи с дребни бързи крачки към авансцената, спря се, подскочи и заплава из въздуха, подпряна само на връхчеца на едната си нога... В същия този момент зад гърба ми едно истерическо ха-ха-ха-ха! разцепи въздуха. Обръщам се наляво - всички редове зад мене се кискат и сочат нещо от дясната ми страна. Моментално ми мина нещо недобро през ума. Обръщам се към бай Ганя... Боже! Какво виждам! Бай Ганьо се съблякъл по ръкави и си разкопчал жилетката, която го стяга от натъпканите в пояса му мускали: един от служителите на театъра го хванал с два пръста за ръкава и му прави с глава съвсем недвусмислени знакове да поизлезе вън; бай Ганьо се облещил насреща му и му отговаря също със знакове - "санким, кого ще уплашиш?" Този именно бабаитски момент изтръгва истерическия смях у едно момиченце, което седеше зад нас, и този смях зарази целия театър. Картина! И представете си, господа, погледвам, потънал от срам, към ложите - като че ме теглеше някой да погледна - и очите ми се срещат с устремените към мене очи на цяло едно познато немско семейство, в което аз бях много добре приет, и в техните очи прочетох искрено съжаление за моето отчаяно положение. А в това време бай Ганьо ме теглеше енергически за ръкава:

              - Хайде бе, хайде да си излезем, остави ги тези чифути - ще ми се паднат те на ръка, чакай!...

　すでにお話ししたように、劇場ではРuрреnfееがかかっていた。我々は1階の客席を取った。劇場は満員であった。バイ・ガーニョの薄汚れた茶色の服は、他の観客が着ている暗色のスーツの色を背景にすると際立ち、視線を集めていた。幕が開いて、しんと静かになった。聴衆の目線は美しく飾られた舞台に釘付けになっていた。左側に座っているバイ・ガーニョがもぞもぞし、呼吸が落ち着いていないのを感じたが、私は舞台から目を離すことができなかった。魔法の杖の動きに合わせてバレエのシーンは転換してゆき、いろいろな役のバレリーナが舞台に現れては消えていった。舞台は暗くなったり、照明は単色だったり多色だったり、まさに夢ごごちだ。バレリーナの集団から一人が離れると、細かくステップで舞台の上を観客の方へ進み出て、停止し、宙を泳ぐように片足のつま先だけで立った。ちょうどその時、私の背中の後ろでわざとらしい笑い声が空気を裂いた。左を向くと、私の後ろの席にいる客は皆クスクス笑っていて、私の左側の何かを指差している。そのとき、不安が私の頭をよぎった。バイ・ガーニョの方を見ると、何てことだろうか。服を脱いで、バラ油の容器のせいでお腹を締め付けていたベストのボタンは外していた。劇場のスタッフの一人が両手でバイ・ガーニョの腕を掴み、頭で、外に出るように言っているとしか解釈できないジェスチャーをした。バイ・ガーニョは目を丸くしてスタッフに相対し、同じくジェスチャーをもって答えた。

　「誰かおどかそうとしているのか？」

　このまさに張り詰めた状況で、ついに我々の後ろに座っていた女の子が吹き出してしまった。そしてそれが劇場全体に伝染した。絵画のようだった。ぜひ想像してみてほしいのだが、この穴があれば入りたいような状況で、まるで誰かに操られたかのように枡席の方を見やると、私に良くしてくれている知り合いのドイツ人家族一行がこちらを見ており、私と目があった。私の置かれた絶望的な状況に対する心からの憐れみを、私はドイツ人家族の目から読み取ることができた。バイ・ガーニョはというと、私の袖を力強く引っ張ってこう言った。

　「おい、ここを出よう。このユダヤ人たちは放っておけ。こいつらは私の手を押さえつけてくる。外で待っていろ」